ИЗПРА̀КСВАМ СЕ, -аш се, несв.; изпрàксам се, -аш се, св., непрех. Разг. Обикн. неодобр. Добивам голямо умение, опит в нещо, ставам специалист по нещо. – Чух, че в областния град се открива музей. Право е, от археологически работи аз не разбирам, ала да надзиравам археолозите все ще мога. Па и да не ми иде, ще се изпраксам в процеса на службата. Ем. Манов, В, 14. – Ето килимарското предприятие! Кой би казал, че това не са чипровски, котленски и персийски килими – гледаш ли как са се изпраксали златичанки! Н. Стефанова, РП, 65. – Халал ти парите, наистина си лъжец от първа категория. Но те моля, повери ми тайната как се изпракса такъв спец по лъженето? Р. Ралин, ДВШ, 30.
– От гр. πράσσω (πράττω) ‘върша’.